Какво ти сторих,Животе,
че си ме хванал за гърлото?
Я пускай!...Искам да дишам.
Не ти ли стигна....
Изнасили душата ми.
Тя вече е мъртва,а плътта ми
се гърчи над гроба.
Какво толкова сторих,
че обеси мечтите ми?
Като куче ме караш да вия..
Върни ми надеждата!
Писна ми от много предателства.
Оглозга до кокал....вярата
От злоба ме натика в тинята.
Гърба ми е в рани от ножове..
Махай ръцете ....проклетите!
Искам да дишам!
Без жал ме разпъна на кръстове.
Доста висях.....Сваляй ме!
Искам водица да пийна от извора
оня....първородния
и с глътката миро
да се пречистя....