автор: iony_ada

Вече няма сезони.
Няма слънце и дъжд.
Няма зима и пролет.
Няма бряг или път.

Сякаш слива се всичко
в безконечната нощ.
Няма смисъл във нищо.
Просто липсва любов.

И от всичко красиво
в мен се ражда страхът,
че със новото "утре"
пак изгубвам мига.

Не очаквам, не търся...
И защо ми е ден?
Ти си вече далече,
а живееш във мен.

Получих втори шанс.
За втори път живях.
След втория ни танц
за втори път умрях.