Стар французки виц
Млад французин свалял момиче, което много снобеело и най-голямата му мечта била да се поотърка около някоя и друга популярна личност. Знаейки това и за да я спечели, младежът й подхвърлял, че познава лично разни звезди от света на киното, модни дизанейри, спортни величия и т. н.
Тя, естествено, поискала да я запознае с някои от тях.
Известно време момъкът успявал да манкира, но накрая нямало накъде - работата отивала към скъсване, ако до ден-два не си изпълнел "предизборното" обещание.
Изправен до стената, момъкът се решил на отчаян ход. Знаел едно кафене, където често се отбивали известни личности, отишъл там и зачакал появата на някоя популярна личност.
"Късмет" извадил не кой да е, а любимецът на публиката Жан-Пол Белмондо.
Момъкът пуснал пердето, доближил звездата и, хъката-мъката, криво-ляво обяснил какъв е проблемът:
-Гаджето ми направо ще ме зареже, ако не види с очите си, че познавам някоя кинозвезда - примолил се той накрая.
-Добре де, добре - кандисал Белмондо. - Какво да направя?
-Ами какво. Да речем, утре по същото време идвам тук с нея. Като ме видите, само ми махнете отдалече с ръка и кажете: "Здравей, Марсел! Са ва?"
-Нищо повече?
-Че какво повече? Тя и от това ще падне!
-Че какво ми коства? - отвърнал Белмондо. - Нищо работа. До утре!
На другия ден момъкът и мацката пристигнали в кафенето. Белмондо вече бил там, седял на маса с приятели и оживено разговарял. Като забелязал нашия герой, той се провикнал бодряшки с широка усмивка:
-Здравей, Марсел! Са ва?
Момъкът го изгледал накриво и след кратка пауза отвърнал с най-пренебрежителния тон, на който бил способен:
-Белмондо, я си е... майката!