автор: Marta

Обгърнала самотните си колене
на пясъчния бряг седи жената,
море облизва уморените нозе,
косите люби неуморен вятър.
Да си отдъхне-идва отдалеч,
върви по този бряг през вековете,
по пътя си е срещала мъже,
обичала е, давала е клетви,
деца е раждала и имала е дом,
домът е опустявал и очите си
е загубвала от взиране натам,
отдето трябвало да се завърнат
близките и.
И неизбежно, винаги сама
оставала и търсела утеха
в това море, във верноста,
която давало единствено морето.
Ще си почине и ще тръгне пак
към хоризонта, там където
Морето се превръща в Небе,
а самотата става Вечност.