Тихи сенки пълзят по лицето на зимата.
Лъкатуши небе. Бяло и неизминато.
Слепи са ми крилете. Слепи от минало.
Тихи сенки напъплят лицето на утрето
и със кротко коварство, безутешни, нечуто -
ме целуват. Белязват ме ръстово.
Тихи сенки на прегърбени кръстове.