 |  Не ми го каза лош човек,
а Слънцето ми го разказа.
Как някъде - не знам къде! -
седиш не знам с кого на маса.
Подробности описа даже.
А после оня как те гушнал...
Луната искаше да каже,
но аз не пожелах да слушам.
Публикувано от BlackCat на 26.07.2005 @ 08:50:12
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 17
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Не желая да слушам!" | Вход | 18 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Не желая да слушам!
от vesi_lina на 26.07.2005 @ 09:05:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз пък ти казвам ...да повярваш!Те са нависоко...всичко виждат ..и истината.Не е било ..клюка:)))) |
Re: Не желая да слушам!
от KaktaKa на 26.07.2005 @ 09:15:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубаво! И аз да съм, не бих пожелала да слушам. Всъщност за мен е важно, когато аз съм с човека. |
Re: Не желая да слушам!
от Svetozar (astrol@consultant.bg) на 26.07.2005 @ 10:18:33
(Профил | Изпрати бележка) http://vilea22.googlepages.com/index.html | | А може би е трябвало да чуеш и луната - казаното от нея би могло да бъде контрапункт на казаното от слънцето, напр. как на героинята й станало неприятно още в началната фаза на гушкането и му била дузпата. |
Re: Не желая да слушам!
от Alisa (iana10@abv.bg) на 26.07.2005 @ 10:31:38
(Профил | Изпрати бележка) | Луната после продължи...
Я майната на тези клюки!
Иди и просто провери.
От слънце хората изкукват))) |
Re: Не желая да слушам!
от ninamsikva на 26.07.2005 @ 10:35:25
(Профил | Изпрати бележка) | Ни Слънцето, Луната, никой
няма тебе да изслуша.
Така, че ти не им се връзвай
и никого не слушай:)) |
Re: Не желая да слушам!
от Dimi на 26.07.2005 @ 10:41:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Май добре си направил. Каквото има да стане си става, но по-добре сякаш да не го знаеш!))) |
Re: Не желая да слушам!
от Ray (bdoych@abv.bg) на 26.07.2005 @ 10:59:47
(Профил | Изпрати бележка) | "Луната искаше да каже,
но аз не пожелах да слушам."
Усмивки, Райсън! :) |
Re: Не желая да слушам!
от libra на 26.07.2005 @ 11:01:10
(Профил | Изпрати бележка) | яяяя какво хубаво стихче )
само така Райсън, ние везните не сме ревниви, не за друго а защото много добре знаем, че сме единствени и неотразими ) |
Re: Не желая да слушам!
от Didi_D на 26.07.2005 @ 11:10:00
(Профил | Изпрати бележка) | | daaaaa.otkazvame da slu6ame, za6toto ne ni se iska da uveli4avame bolkata si,zatvarqme o4i i si mislim,4e vsi4ko si e kakto predi,no.....vse pak ne6to nqkyde dylboko v nas ostava za da ni razqjda. |
Re: Не желая да слушам!
от Meiia на 26.07.2005 @ 14:35:32
(Профил | Изпрати бележка) | Не, не е било слънцето:) Едва ли с нещо ново под него можем да го изненадаме:)
Виж, Луната...може, и особено "добрите хора" най-вече:).
Има две неща, които са определящи тук според мен: моментът на гушкането и сякаш гласния монолог на неуверения лир. герой, който си самовнушава (като дете в тъмно), че нищо няма, че нищо не е било и няма да има и си запушва ушите за кънтящите звуци на събуденото си призрачно въображение. Такава ми е асоциацията:)
Слънцето знае и се усмихва. Светлината му е истина.
А Луната винаги има две лица. Отразената и светлина се храни и от нашето въображение.С;едователно е и неистина.
Не слушай, бъди като децата Вярващ в по-Доброто възможно! |
Re: Не желая да слушам!
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 26.07.2005 @ 19:27:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Ей че било заразително това да разправяш какво ли не? Че чак и слънцето го прихванало. Ти я му вдигни на това слънце маската и ще видиш какъв дявол ще излезе. |
Re: Не желая да слушам!
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 26.07.2005 @ 19:44:08
(Профил | Изпрати бележка) | Макар и само от два куплета, стихът разкрива в дълбина психическата нагласа на съвременника да се комплексира и да реагира спонтанно на словото. Второсигналните вибрации подвеждат мислещото същество и го превръщат в не-мислещо И СЪОТВЕТНО манипулирано такова.
Ако проследим тънката нишка на събитийността в стихотворението, ще отбележим, че в първия куплет контрастът убягва само и единствено на лирическия герой. Той бърза да направи необходимата морална застраховка, като уточнява, че Слънцето, т.е. Всевиждащото око на Справедливостта, лично му е донесло за извършеното деяние. Тук проработват устойчиви народопесенни мотиви, според които за Слънцето няма скрито-покрито, а героите се надпреварват да ходят я при него, я при майка му, за да търсят правда. Явно лирическият персонаж, въпреки че живее в интернетепоха, все още страда от въздействието на приказни напеви и се опитва да ги внуши и на останалите. Стихотворението не дава основания да смятаме, че лирическата героиня, на която въобще не и е дадена думата, също живее в света на приказките. Всъщност нейното мълчание обяснява типична за българския мъж психология, наречена за кратко - ориенталско безхаберие по повод нейната свобода.
Прави впечатление тоталната неинформираност на Слънцетоо, което е поетичен опит да се разруши съградения устойчив мотив за всевиждащото око...Неопределителното местоимение "Някъде" в съчетание с твърде немаркиращите точност : не знам къде и не знам с кого...въвеждат във времето на познат на мнозина режим, когато се говореше с всички видове недомлъвки. Речта на героя ясно очертава липсата на данни. Дори не се споменава вида на въпросния субект.
Той...макар и от мъжки пол, би могъл да бъде в роднински отношения с героинята: брат, баща, братовчед... и прочие...дядо например. Така че дотук не се съзират детайли, компрометиращи морала на набедената жена. При това уточнението: "седиш на маса" не я уличава в престъпление. Тя може би има бизнессреща или просто решава кръстословици...
Следва втория куплет, в който количеството на наблюдателите се увеличава и се добавя още един непряк свидетел - луната, на която не може много да се вярва, защото самата тя е олицетворение на изменчивостта. Явно нейната накърнена репутация е причина лирическият герой да и забрани да говори. При това той пропуска в гнева си да отбележи, че смяната на Слънце с Луна е знак за изтичащо време. Нищо. Това е работа на читателя. В разказа на Луната има да съобщи повече подробности от интимно естество, употребявайки нежно-иносказателния глагол "да те гушна", който всъщност навява спомен за детска люлка и майчина прегръдка. Не се уточняват причините, поради които тя е била гушната, нито колко дълго е продължил процеса на топлообмена, нито дали се сменя мястото на деянието. Все пак читателят дори и с развинтено въображение, не може да си представи гушкане с "продължение",ако двамата останат на същата маса.
Направените заключения отвеждат до следното:
БЪЛГАРСКАТА ЖЕНА Е ОНЕПРАВДАНА.
Добре че има мъже, които обичат и които с достойнство си носят...РОГАТА. |
Re: Не желая да слушам!
от rajsun на 26.07.2005 @ 22:11:42
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти!
Това е най-дългият коментар за моето творчество досега.
То било много сложно!
Разбрах само едно: с ориенталско безхаберие и достойно трябва да си нося и рогата, и кръста, и каквото дойде...
|
Re: Не желая да слушам!
от Melpomeni на 26.07.2005 @ 23:21:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Твоят лиричен герой много хубаво решение е взел. Препоръчвам и тапи за уши))) |
]
Re: Не желая да слушам!
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 27.07.2005 @ 14:21:00
(Профил | Изпрати бележка) | | И добре си направил ... |
Re: Не желая да слушам!
от ESEN (z55@dir.bg) на 27.07.2005 @ 20:53:00
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/ | Ах, това Слънце... А Луната, кой знае, можеше и да е по-добра, но по-добре е да не слушаш.
Слънчево му е на Слънцето и си ги измисля едни...
Поздрави! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 767
ХуЛитери: 5
Всичко: 772
Онлайн сега:
