автор: cvqt_na_borovinki

"Не съм като другите. Аз съм Различен"- говореше той, гледайки някъде в очите й, търсещ блясъка на възхищение и благоговение пред различието му.
Задълбочен в издирването не забелязваше колко различно я гледаше мъжа от съседната маса, как се продаваше с купуващ поглед келнера всеки път когато сменяше пепелника...
И като всеки търсещ- намери. Намери възхищение, послушание, желание... Всичко, от
което различието му имаше нужда, за да се изхранва. Та нали той, като различен, се
вглеждаше в очите й по друг начин и откриваше неща, неоткривани досега нито от
другите нито от нея, а и несъществуващи...
А тя просто изчакваше да свърши различното му изказване, за да може да си тръгне
спокойна, че не е оставила следи след себе си, защото той, като всички Различни,
не бе видял цвета на очите й... А те бяха... различни.
А и секса беше... чукане.