или продължение на темата "Животе!"
Корен отсечен. Душата ми куца.
Сякох премислено, хладно, от раз.
Дращи във гърлото калната буца,
онзи пресипнал от викане глас.
Що за живот си? Ръка да наказва?
Кръстно разпятие или пък дар?
Камъче пусна в отворена пазва,
рухна прекършен огромен чинар.
Къде да избягам? Вземаш земята,
в люлки люляла деди и съдби,
дори да ми върнеш нова в позлата,
песен отсечена в мен ще кърви.
Гърлото стискаш. И следвам каприза.
Бързаш нанякъде. Все като луд!
Вече продадох последната риза,
вдигам главата, треперя от студ.
Корен отсечен. Дърво за икона.
Ще събера ли земята във лик?
Тръгвам обратно надолу по склона -
залезно тъжна, с отрязан език.
24.07.2005