автор: kentavur

Горчи плодът любовен. Няма тайни.
Проникнах в твойта кипнала душа.
Невярна си, лъжлива, лицемерна!
наричам те със всички имена,

които те събличат без пощада
от светлата одежда на жена,
достойна коленичил да отпивам
от стъпките и, пламнали в прахта...

Изтръгнах те и в ада те запратих,
но грешнице, ти мен и там завлече,
и в огъня жадуваш да съм с теб:
и жрец и шут , а храм ти нямаш вече...

Как искам да избягам и спася
това, което още ми остава,
но ти душа си в моята душа
и сянка, без която МЕН ме няма...