автор: c_ant

писиите на моята пейзажност
са като сепии
и пак забиват
ромбовидните си клюнове
в подсъзнателното на очите ми
и само кръвоносни съдове
под склерите съм
но вместо да кървя
самоотвержено протягам
отражателната си способност
/не искам да съм трезвен/
и като концентрирана алтернатива
крача
след откъснатите хоризонти
елипсовидни във основата си
те пак са хлътнали
в недоразумения
и прелитат като харпии
парцаливи в разгорелия се вятър

/егидодържецът е ослепял
и не вижда че брега се приближава/

а капилярите се пукат в синини