автор: joanna_vas

Пътищата ни събират
според волята си,
а вски миг е пренаситен
с непонятност
градена от реалното
с нереалност,
в която
приказките още съществуват...

Вълшебството е пламнало
в косите
на непонятната случайност,
побрала в дланите си
сънената нежност
на две очи
огледали се в себе си ...

И огледалното зелено
на нюанса,
в разгърнатата преходност
е образ,
изграждащ ни
над слънчогледови мостове...

По тях - преминалото ехо
е ехото
на първата целувка -
разбила се
в скалите на деня,
като вълна
отекваща в сърцето...

На хоризонта обичта
е очертала път,
по който
минаваме несетно,
а тишината е награда.
Изказва ни
като Любов докрай ...