Както си беше с наръча крадени дърва на гръб, Андрешко боязливо надникна иззад храсталаците. Неясната глъчка откъм близката полянка, дето минаваше пътят за Европа, привлече пословичното му любопитство, макар и да го беше шубе да не го спипа някой горски - отскоро им бяха разрешили да стрелят на месо, без да се церемонят.
Андрешко поразмести предпазливо клонките и рошавата му глава надникна измежду листата. И що да види - насред пътя спряла претоварена каруца, недалеч от нея пасе дръглив кон, а около каруцата се суетят трима господа. Виждаше се, че са от Голямото добр`утро.
-Чудна работа - рече си Андрешко, - що щат тука по никое време?!
И наостри уши да долови някоя и друга дума.
-Требва многу внимателно да се прецени! - рече най-възрастният от мъжете и като се почеса многозначително по рядката брадица, грабна с неочаквано бързо движение някакъв пакет и го изхвърли от каруцата с гнусливо изражение.
-Това сме го чували милион пъти - троснато отвърна младо очилато момче с измъчен вид на недоспал аджамия. - От пакета социални мерки няма да се откажа. - И като сграби току-що изхвърления пакет, метна го обратно в каруцата.
Тогава Андрешко забеляза, че тя беше претъпкана с разнородни по големина и форма пакети, денкове, вързопи, торби, пликове и чанти; върху тях имаше някакви надписи, които от такова разстояние той не можеше да разчете. Около каруцата също се търкаляше багаж; очевидно заниманието и на тримцата бе да товарят и разтоварват каручката, като явно не можеха да се разберат кое да остане вътре и кое - не, за да могат да я подкарат.
-Ти какво ще речеш? - обърнаха се двамината към третия си спътник, дребно, сприхаво на вид мъжле с козя брадица и ехидна физиономия.
-Аз - отвърна важно той - не съм като оня Мохамед! Аз чакам планината да дойде при мен!
-Всичко вече е ясно - обобщи възрастният. - Значи няма гаранции, че ще продължим по правилния път.
И като се врътна с гордо изправена стойка, потъна от другата страна на гората.
-Ами тогава ние сами, а? - плахо попита младокът. - Неволята учи!
Мъжлето само кимна. Двамата докараха коня и го впрегнаха в каручката с много зор и суетене и Андрешко хич не се изненада, че впрегнаха добичето отзад - и то в обратна посока. Той се сети как преди години дядо му бе зарязал съдия-изпълнителя насред блатото. Очевидно сега нямаше нужда от неговата намеса. "По-добре да си трая, рече си той, мен кво ме бърка? И с тех, и без тех, зорът все е голем!"
Така залисан, Андрешко хич не усети кога горският го е издебнал и застанал зад гърба му; само усети дулото на новия му гранатомет - неотдавнашен дар от Агенцията за чуждестранни инвестиции - да се забива между ребрата му и да го подкарва бодро към най-близкия полицейски участък.