Ще си отида, като вятър
живял сред четири стени.
Защо не ми залостихте вратата-
от тишината оградена не боли.
Сега ще гоня някакви посоки,
като стрела или перце.
По челото на всеки вътър
ще блъскам с търсещи ръце.
Теченията са различни
от тих ветрец до бесен смерч-
гальовни и любовно нежни
или понесли остър меч.
Ще си отида, като вятър
разрошил нечии коси,
на пръсти минал през прага ти
омастелил неволно с нежност
прегръдката на твоите стени.
22.07.2005