автор: joanna_vas

Ще те прегърна утре -
над житата,
над окосените
от лятото треви,
над пепелта,
над пустотата вяла,
над плевела
изкоренен докрай ...

Над пръстите си
знам, ще те прегърна,
над белите реки
и долини,
над градовете
непознати и над дните,
в които
Господ ни е приютил.

Над красотата -
бисер паднал във очите,
над водопади
от безкрайните мечти,
над епогея в нас,
над билото
на планините
и над монадите
от мисли многоцветни...

Ще те прегърна утре -
над дъха си,
над цветята,
над непонятното,
което ни гради
и над живота си с живот
ще те прегърна,
над нероденото
което ни твори...

Ще те прегърна утре,
знам,
ще те прегърна.
Светът в прегръдката -
ще замълчи
обезумял и неразбрал
все още
невинността която ромоли
над моста,
който в песен ни гради
и над горите -
и над тихите гори
над пещерите -
и над наште пещери ...

Ще те прегърна - утре,
утрото трепти...
Ще те прегърна
нека само да осъмнем,
под сянката
на бялалата черница
и под смокинята
отворила очи
побрала цялото ухание
на юга,
повита с повея
на северния чародей,
в нектар
от сочни нарове
ще те прегърна - утре
За нас
щурчерто цяла нощ ще пей.

Ще те прегърна ...
Не, не казвай нищо ...
По-скоро само замълчи
и ме очкавай!
Нека само да се съмне
и утрото
във нас да затрепти...