В развоя на понятията
премълчаването е убийствено,
но ни помага
да изучим себе си -
в различните си форми
на търпимост.
А в приглушените стенания
на думите
се ражда красотата ...
И ни излъчва.
Достига този,
който я разбира в прегръдката
изпълнил сетивата.
Жребеца в дланите се укротява,
юздите са захвърлени
в нозете
и бавно се завръщаме
към себе си.
Тогава нечий глас -
ни преобръща
и скитничето тайно се завръща
в дома си приютен.
На прага тих
една Жена го чака...
В душата му разголена
поглежда.
Без думи в необята
го повежда
преди да е пристъпила все още.
И всяко стръкче мисъл се привежда...