автор: Mandaluga

Моята сянка на прага...
Преди не бях я забелязвала.
Съществувахме само
аз и храмът,
когато с надежда посягах
към вътрешността му
за утеха, просветление
и тайни.
...сянката...
Нищо не е вече същото.
Истините не са по рафтовете.
Не мога отговори да си купя,
нито заблудата,
че съм пораснала.

Аз не съм по тези страници,
храмът е просто книжарница.