Забравям те вчера, изтривам те,
далечен си, не те познавам даже.
Дъждът в очите ми измива те
и всеки ден по-мокро става.
Забравям те утре, нямала съм те,
не ми припомняй за бродени пътища.
Не сме били ние, ни си бил ти,
приседнал на прага пред старата къща.
Забравям те, връщай се другаде,
не вярвам вече на сълзи, на прошки.
Ще срещна обичане. Утре.
А днес... забравям те още.