Не спи нощта и лунно ме има,
плета си нови мечти и те нямам.
Но преждата все не достига,
мечтата ми без ръкав си остава.
Отронено, небето ме притисна,
смалих се, дотежа ми да те чакам.
Завалях, несбъднато те липсвам
и заболя. Издадох се, че плача.
Непоявена останах в очите ти,
разграбено ми е. Не спи нощта.
Опустяха, скъсиха се дните ми,
Неслучих се. И лятото спря.