автор: anesteziq

Докато гори гърлото си с ледена Cola и си мисли - Знаеш ли какво е да те искам, а да те мога, понякога, когато ме поискаш? Не знаеш. Гласът ти...
Ще я види утре. Може би.

А жената от рекламата поразително прилича на нея. Излиза от водата. На забавен каданс навежда глава, плавно извърта брадичка към дясното рамо и отключва ветрилото на косите.
Пръски, едри, солени капки по канеленото деколте. Устните, раковина. Езикът е раче. Смарагденото водорасло на дясното й бедро, змийче. Присвива очи и разтегля устни в хищна усмивка. Той е хипнотизиран и изпуска телефона. Реклама на GSM апарат. If you wish.
А той прилича на недохранен мечок. Каза му го преди седмица докато слушаха Cut The Jazz на De Phazz в любимото кафе. Медът е в ръцете й. После той й разказа как си представя това парче. Ако можеше да заснеме клип, щеше да изглежда така: разбира се, Париж. Нощ. Бар. Влажна, приглушена, спектърна светлина. Цигарен дим. Тя е руса. Той, негър. Роклята е тънка, ефирна, почти прозрачна. Пръстите на дясната му ръка си играят със струните, прави любов с контрабаса. Тя пее. Всеки път докато поема дъх, плъзва показалец по грифа на баса и облизва ъгълчето на устните. Очите й карфица, забодена в гракляна му.
- Спри, моля те. Трябва да ида на работа.
След час му звъни - Искам те!

Преди седмица.

Вали. Пали цигара и открехва прозореца на хотелската стая. Плътно придърпва завесите. Остро почукване на вратата. Звукът е като от автоматично оръжие. А тя е перфектен стрелец, но не внимава много, знае как се прави, как се прицелва и как се диша дори. Когато поиска и с когото си поиска. Той припряно мачка цигарата в пепелника и отключва. Тогава, почти на прага, все още незатворил вратата зад гърба й знае, че вече са се любили, сякаш ръцете му са лазили по гърба, настръхналата кожа, езикът му си е играл с ухото й, пускал е нежна диря надолу по шията, ключиците, гърдите, под тях и още по-надолу, където тя с леко движение го е канела, насочвала... Докосвал е с устни корема й, някъде около пъпа, докато види онзи блясък под полупритворените й клепачи, прозрачните й зъби едва са докосвали влажните устни, въздухът е трептял зад ребрата. Но вместо да се приближи, да стисне китката й и да я подчини на водовъртежа, който го е обзел, продължава да я гледа, без да се осмели... Тя обхожда с поглед стаята и го спира на сантиметри от кожата му. Облизва устни и започва бавно да се съблича. Бавно...
- Искаш ли ме? Кажи ми как ме искаш? Разкажи ми. Всичко. Подробно. Детайли.
- Неистово. По-силно отпреди.
- Да ме целуваш напоително?
- И да смуча кокалчетата на ходилата ти, да оближа стъпалото.
- Искам подбедрицата ти.
- Искам да ме стъпчеш, да ме натиснеш с ходило под себе си.
- Искаш да те насиля, макар, че насилието ми е чуждо... ?
- Накажи ме, за мен ще е опрощение.
- Ще се постарая...
- В момента ако ме накараш да лая, ще лая, ще вия...
- Ненаситник, наистина ще те насиля. Без предупреждение.
- Искаш го, Господи как го искаш!
- И ти го искаш! След като те насиля, прави с мен каквото искаш.
- Искам да мастурбираш и да те гледам... да не ме докосваш. Да ме искаш неистово и да се галиш и пак да ме искаш. Ще застана зад гърба ти и ще ти шепна.
- И да съм на ръба... ?
- Ще си на ръба, но няма да свършиш, няма да го допусна. И когато те докосна ще е отвъд!
- Леле, колко си перверзен.
- Защото те искам! Искам да легна под теб, да си надвесена и да се галиш. Ще ти говоря, ще искам, ще изисквам. И тогава ще те изнасиля.
- Ще се боря. Разтреперваш ме.
- Неистово те искам.
- Дали повече от мен...?
- Не вярвам... Искам да викаш, да стенеш, крещиш. Искам да те изсвиря... да чуя звука ти!
- Говори ми.
- Ще искаш да скочиш от ръба на Земята.
- Влудявам те, признай си!
- Млъкни!
Любиха се хищно, рязко, нежно, безумно, предизвикателно, удоволствено и прогарящо, световъртежно, ненаситно, дълбоко, шумно, до екстазни фойерверки и пак и още. Както винаги досега.

Тя е омъжена. Жената от рекламата. И го иска. Понякога. Докога? Докога.