И разсъблича утрото полека
разголените хълмове отсреща,
където бе заспало слънцето
обгърнато в вечерна нежност,
където бяха сгушени очите ти
намокрили тревите до зелено,
разлистили желанието на зениците ни,
разстилащи мъгли или вселени.
Където води онзи път безлунен,
недоизписан, но уплашен от смирение,
че ти и аз навярно пак изгубихме
онази дива смелост за летене.