автор: dobilz

Думите имат свой собствен живот.
Веднъж изречени не са ни подвластни,
а властват над нас.
Живеят във вътрешното ни пространство.
Носят градивна или разрушителна сила.
Оставят белези - понякога видими.
Без значение дали са плод на случайност,
необмислени или пък премерени.
Бележат пространството.
Тежки думи - дълбоки следи.
Неизлечими. Завинаги.
Лъжливите предизвикват лъжи.
Малката незарастнала драскотина
се превръща във рана,
защото расте с нас заедно.
Затова, когато ми казваш
че ме искаш и не можеш без мен -
помисли!
Можеш ли да понесеш болката,
която ще ми причиниш?