автор: Rumir

Много мижаво ми звучи това - добродушност. Отива ми към малодушие. Дори мижитурство.
Да се съгласяваш с всичко, за да бъдеш харесван. "Вижте го тоя колко е добродушен. Да го погалим по главичката и да го целунем по челото". А зад гърба - мани го тоя - будала, не си знае интереса. Слугува само. Даже не го разбира. Добра душица, ама да ти не е в къщата. Щом на мравката път сторва. Ако мечка му се изпречи на пътя - ела, мецо, ще и каже, изяж ме, гладна да не останеш.
Сънищата на добродушните са спокойни, безцветни, безлични. Лягат рано, когато трябва стават рано. Перфорират си редовно билетчето в трамвая. Не противоречат на никого. Чувстват се виновни, че дишат въздуха на останалите. Вероятно от добродушност биха предложили и жена си на комшията. Робско някак ми звучи тая добродушност.
Добротата - сигурно означава топлина. Уют. Светлина. Любов. Отдаденост. Грижовност. И пак любов.
Да правиш нещата добре обаче - ей това означава да бъдеш добър. Да отдаваш цялата си душа и сърце. Очите ти да блестят, Да горят. Като на тигър, тръгнал на лов за антилопа. Ума ти да сече , като бръснач. Дори когато в живота ти се наложи да направиш нещо лошо, пак да го направиш по-най добрия начин. Изпипване на всичко до най-малката подробност.
Да знаеш, че една стотинка в повече, би могла да те направи богат. Едно чувство в повече, би могло да те убие. Както и обратното разбира се.

--------
Разхождам се по плаца след вечерна проверка. Светлините на военните прожекторите се отразяват в снега и чувството , че си на сцена е толкова истинско. Слушам Уайт Снейк. Бъдещия соло - китара на група Сигнал - Мариновски ни приспива с хард рок. Така ни и буди сутрин.
Сцена. Да. Но искам да я напусна. Бъдещ студент съм в МЕИ - Ленин, София. Инженер ще ставам. За тая година и половина забравих математиката, но основното правило - знай две и двеста завинаги ми е в главата. И че каквото и да правиш, пет пари не струва ако нямаш цел.
Цел? Не са ли по-важни пътищата по които се достига целта? Мечта. Мечти. Да постигнеш мечтата си. Какво е човек с постигнати мечти - празен. Изразходван. Без живот. Постигнатата мечта трябва веднага да бъде забравена и заменена с нова. И с ново желание и стремеж за постигането и.
Каква ли е мойта цел, мойта мечта....
Бе тъпотии... пишлегар на 19 съм. Стига ми едно гадже, пари за цигари и някоя бутилка коняк Слънчев бряг. Я да пална едно боро. В лавката на поделението освен шоколадови вафли и цигари Боро, друго няма. Бъркам в горния джоб на куртката. Заедно с кутията изваждам прегънати и изписани листи. Разгръщам ги... "Здравей Анетке...". Аха, това го писах преди една две седмици. Нещо съм бил изкукуригал. Има няма - девет месеца до уволнението, бременните колкото носят, аз писмо съм тръгнал да пиша. Бе майната му, що пък не...
- Новобранка, я да сложиш тия листи в един плик, и да пуснеш писмото в пощата. Адреса е на гърба на последния лист...
Палвам си борото.След няколко дни е Нова година. Пак ще я карам в караулното , голяма издънка съм. Но само девет месеца - и после се раждам.
-------
- Пощата - крещи пощальона.
Старите се споглеждаме. Ред е на Геврека да вземе торбата с писмата и да се ебава с клепарите. Аз бях предишния път. Лягаме на леглата, новобранците строени на пътеката. Време е за шоу. Душиците с памук ще им вадим. Сеир и кеф като за световно:
- Иванов!
- Аз!
- Иванови... от родителите ти е, 20 лицеви опори!
- Слушам!
- Петров, това от кого е?
- От сестра ми...
- 10 лицеви...
- Георгиев! А това....
- А ми.....приятелката....
- Охооооооо....Ти знаеш ли от кога минаха 40 дни откакто си в редовете на БНА, бе? Голям гявол искаш да се изкараш, а! Пет обиколки на плаца.! 50 лицеви. 50 коремни преси. И четеш на глас...
- Слушам...
- Ефрейтор...Мълчание.
- Ефрейтор ... Гробна тишина.
- Еффффф..... - гледам Геврека почва да заеква и невярващо да гледа към мене, все едно, че съм му изпил чая с бром за цяла седмица напред. Какво става тука, бе. Тоя си глътна граматиката нещо.
- Геврек, добре ли си?
Ням и с треперещи пръсти ми подава плик. Съобразявам веднага: Писмо. За мене. Чудо не виждано. Не може да е нещо в къщи, защото щяха да ми се обадят по телефона в поделението. В най-лошия случай - телеграма. Писмата идват бавно. Издънка? Миналата неделя на гарнизонката ме хванаха на ЖП гарата на Подуене за неопрятен вид. Един час мих кенефите в комендантското, но после ме пуснаха по живо по здраво. А и за това писма се не пишат.
Коленте ми се подкосяват. Ръцете ми се тресат. Присвива ме стомаха, гади ми се, направо ще се издрайфам от вълнение. В тоя кучи гъз дето съм заврян вече година и половина, за да получа писмо, значи самия Господ се е сетил за мен...
Чета на плика:
Подател: Анета...