автор: joanna_vas

Вратите са несъществуващи
за този,
който леко преминава,
а прага е сърце.
И този дом - недосегаем е.
Прозорците са кръст.
Очите са белязани да виждат.
Възможното
е в дадения избор,
а чудото съдържа се във нас.

Не пийй от шепите на вятъра
при пълнолуние.
В тях вече нищо, нищо
не остана.
В косите ми покълналото цвете
е океан от
многопластови ухания.

Тъй тихо е и улова богат е...
Рибарите са в унеса
на флейта,
а звуците са приливна вълна.
Скалите са
небесната корона,
а словото
е чистата страна
на съзерцанието укротено ...

И пак по царски ни изгражда
Любовта
в златистите си багри,
понеже мрежите
са пълни,
а лодките са спрели
на брега,
на който ти се спря и ме прегърна...