автор: princesanebesna

когато приказката
не е вече достатъчно истинска
и подреденият дом
не е вече твое убежище
не изпитваме радост
без да търсим причините
и както в казармата-
ставаме свръхжестоки
но и свръхсмели
с мръсни привички
но пък с удивително чисти мисли
наричаме всяко ядене нехуманно
но и не се учим да дъвчим пластмаса
и без да сме дребнави
и без дори да се ядосваме
че сме изгубили смисъла в думите
все още се взираме в буквите
и търсим онова което според нас
ни се полага по рождение
пак онази приказка-
за малко да бъдем дете
за малко да бъдем любими
просто за малко в нечии сигурни ръце.