автор: sashtata

Уморена съм до свиване в точка
от разноезиково крещене.
Уморена съм
от морави мълчания;
от затваряне със трясък
на прозорци и врати;
от гологлаво блъскане
по крепостни стени;
от ветрове,
ограбващи просторите;
от фризирани криле
за позлатени клетки;
от тротоарни истини,
прегърнали крайпътни знаци,
насочващи старателно
по гладки пътища…
за никъде.
Уморена съм.
Уморена съм до свиване във точка.
Заставам до стената.
Затварям концентричните си кръгове.
Готова съм.
Цели се точно!