автор: thebigplucky

Здравей, море...
Докоснахме дланите си.
Моите - горещи, твоите - хладни.
Ослепяло от слънцето мълчание пропълзя и остана за миг
в това малко позакъсняло лято.
Спрях на пясъка. Поглъщахме се с водата ти прозрачна.
Очакваше ли ме така, както аз те очаквах.
Очакваше ли ме...

Приемам ласката ти.
При тебе избягвам от действителността
всяко лято. За малко.
Ти ме прегръщаш. Приемаш ме, бавно.
Нищо не обещаваш,
но на мен нищо не ми и трябва.
Само да остана с теб сам.
Да се разтварям в мълчанието ти.
Знаеш ли колко отдавна съм закопнял за това.
Знаеш ли...

Потъвам нежно в обятията ти.
Отпускам се. Очи затварям.
Усещам откъсването от земята.
Забравям я. Веднага.
Ставам част от теб.
Вълна повлякла стенанията ми.
Стон на вятър срещнал скала.
Сянка на гларус пробягала.
Мисъл нетрайна.
Вдишвам те.
Сърцето ми приема твоя ритъм.
Ръцете ми разтворени прегръщат идващото
без да го познават. И без страх.
Вярвам в теб, море.
Вярвам ти...
____________________