автор: joanna_vas

Върху свитото коляно
целувката ти е изящен орнамент,
а глезена на утрото e меч
разсякъл огледаната повърхност
на хоризонта неразбулен.

От процепа - промушената сянка
е скрила брошката
върху ревера на сакото,
захвърлено
сред тръните от някой скитник...

По миглите на вечната ни същност
полепват бавно
нотите вселенски -
цветя, върху ветрилото разтворено
със форма на сърце -
преди да се превърнем в нежни звуци.

Върху коляното присвито
целувката -
е лунен отпечатък
на неизреченото с трепет,
а на върха на глезена
зеленото мастило
е бъдещото ни отроче...

Петите на деня са избелели
и листи са,
върху които
Земята пише с цялата си обич,
а устните ти
са мънисто златно,
търкулнато по пътя за късмет ...