Мълчи водата.
Аз говоря с рибите.
Далечен чан допива
тишината...
Потръпващата низина
е бременна със звуци.
Повява жар от изгоряло жито,
а островът - широкопола шапка -
небрежно хвърля хлад
в безкрайността...
Нозете ми се плъзват по водата.
Отдавна нетанцуван валс
реди цигулка,
някъде в дълбокото...
Говорим си с рибите
и се смеем на глас.
Развълнувахме водната
шир....Закипя.