автор: dafna

Оазисът е малък и препълнен.
Но само тук са сянката, водата, хлябът
на твоята любов.
Керваните ни тръгват в полунощ
- към Орион единия,
след Голяма мечка другия.

Камилите в студената пустиня
нахвърлят във следите си присъдата
тъй лесно -
като бедуинска песен:
едва на съмване ще бъдем заедно
-ранено, слънцето
ще бъде общото ни
наказание,
че не останахме в оазиса
ще бъде общата
причина,
че бавно ослепяваме;
ще бъде общия
свидетел,
че се имаме
- ти към Орион,
аз - на Голяма мечка.
По-бързи от смъртта,
по-бавни от живота.