автор: sradev

То отдавна беше - има-няма 4 часа оттогаз, ама още го помня.

Спрееме уж да съ видат старите, па Ангела нещо го прибра булката да си шушукат бизнесо. Та си стърчим покрай стоборо кат пресен кол и зяпам. Едни дръвета и бурене бухнале, едно зеленесало, та чак на плевнята покриво са прави на зелен.

Изникна на портичката дедо Посейдон, с една капа дето за бостана я уйдисвал па решил под нея да съ скрий. Ама отдол остре очи глеат и сива брада стърчи. Държелив е дедото.
Едно шише къде кило жлъта ракия извади, та да съ черпят. И съ разбъбраа дедовците за говедата и рисунките, протегна съ черно-рижата котка на портичката, а черното и жълтото коте се скътаа под мерцедеса.


То говедата немат оправия, ама дедо Посейдон не дава да ги закачиш. И крушата нещо слабо родила, пък изложбата в Лом добра, силна ща стане, земи шишето да си го допиеш дома...
Нейсе, свърши бай Ангел да си шушука с булката, избегаа котетата и запрашихме по пато.

Па сега нещо го прихвана Учителя да си върви, те домакините не го пускат, че още до тортата не сме стигнали. Такъв си е той - притеснителен.

160705
Сладар