автор: Mandaluga

Вятърът сплита косите ми,
разплита мъха по снагата ми,
отприщва дъха на мечтите ми,
завихря отломки от спомени
и минало неразнищено.
Вървя по пътеки човешки,
настървено мъката си браня,
а животът е толкова черно-смешен,
наивен и по детски безсрамен.
В пяната на дните се гмуркам
и дишам, дишам и плача,
плача, плача и плувам
към остров изгубен във здрача
на сънища още несънувани.