автор: roni_16_f_sf

Колко е красива любовта,
Когато пее в моята душа.
И като сън тя всяка вечер
Приспива ме с нежна песен.
А слънцето, когато пак изгрее
До мен на стола се люлее.
В следобедите късни често тя
Ми шепне: "Аз съм любовта!"
И аз не знам как бих могла без нея да живея,
Без нейната усмивка и сълза.
Щом усмихне се-за обич аз копнея,
Заплаче ли-стопява се една мечта.