Нощес отново те сънувах дядо.
Усмихнат беше, както бе преди.
Положила глава на твойто рамо
припомняхме си детските ми дни...
Повтаряше, че съм била дивачка,
но въпреки това - красиво бебе.
А аз отвърнах: Просто няма начин!
И пак по детски сгуших се във тебе...
Така ми липсваш дядо... И тежи ми...
В последният ти път не те изпратих.
Така желаех да си те целуна...
да те намачкам както си го правех...
Не ме изчака. Бързаше ли дядо?
Не ти ли е самотно там отгоре?
Имате ли там "дернек" за сядане?
А дядовци, с които да говориш?
Видя ли зетя? Кака ще се жени!
Да, тука бяха. Хич не беше лесно.
Е стига де, на мен не ми е време!
Да я преваря - няма да е честно!
Със онзи момък вече не се срещам.
Различни бяхме! Нямам грам вина...
Сега отивам баба да посрещна,
Дано и тя не пита за това...
Ще тръгвам вече. Много те обичам!
И ако можеш утре вечер пак ела,
че аз оставам "твоето момиче",
ти - най-добрият дядо на света!!!