И запяха след мене
три дубльорки на приказки,
пет разжалвани вещици,
шест Снежанки неистови.
Много песенно стана.
Тръгна точно по ноти.
Помня още... От лани
не съм вадила нокти.
Кротостта я играя
и почти ми отива...
Той обаче, си знае
колко сладост в горчивото
има още. И колко
те на мен не приличат.
Тая смяна на ролите
е нещастно -цинична.
Брут брутално се киска.
Ех, че проза в декорите.
И писмо до поискване.
Аз ли да го отворя
или някоя дето
ме копира бездарно?
То така, общо взето,
се навъдиха ларви.
Ми това е. Изобщо
не ми пука. Да пее!
Да ми имаше нощите...
А пък нека живее.....