автор: gumbert

Дълголетникът дядо с черния си костюм
Вдъхнови своя венценосен внук
Да го постави в рамката на своето творение
Написа той рапсодия от бастуни и шапки
Черни а след тях постави кучета и едно
Фотоателие очакващо вечния дядо
Да се щракне за кой ли път.

Моята майка бе на 55 когато на деня
Сретение Господне отлетя на
Крилата на ангелите и сбогом дори
Не каза, тъй бързаше тя за срещата горе.
А ние със татко останахме втрещени
И сърцата ни бързо ставаха на камък,
После тате намери снимка от нейната младост
За нелепия некролог, учудено дето го гледах
Защото вчера само чувах гласа й
И нейния смях когато прегръщаше
Дъщеря ми.