автор: agresive

Промяната на времето напира в мен.
Ще е дъждовно днес!
Над старите основи ще се сипе град –
от хорски хули,
от интриги,
от непокълнали очаквания...
Избистрена от болката,
накъсана от размисли
събирам в шепите си дъжд –
да се напия с истина.
Нагазила във непосилен гняв
оставам жадна за възмездие..
Знам не мога да се променя.
Не мога да премеря всяко правило.
Живея в измерение невярно –
сгрешено по рождение,
облечено във истини –
измислени,
фалшиви,
искрени...
Опитвам се да превъзмогна себе си
(навярно невъзможна цел)
за истински човек!?
....
Променям се със времето
И знам - наистина
не съществува истинност!