В болката,
която като камък
тежи във въздуха
и пари...
Душите.
Устните.
Телата ни.
И разпокъсва
всеки сантиметър
от цялото пространство
споделено.
От думите- онези
казаните
и прибраните.
Наместо лято е студено.
А някъде, дълбоко в сърцата си
неистово
и безпощадно се обичаме.