автор: midnight_witch

сумракът е с глас на саксофон
дрезгаво пресича платното
един прозорец му се изплезва
и му намигва закачливо
а после пуска щорите
и се завива презглава.
сянката ти се разпада на ноти
в любовният зов на котка…
уличните лампи не работят
днес имат почивен ден
не е ясно защо. поне аз не знам.
по пързалката на перваза
се спускат накъсани думи
събирам ги в джобовете
ще си направя шарен юрган от тях
ако мога да ги зашия правилно
сватбено американско одеяло
като калейдоскоп от спомени
музика, на която плачеш
нощем ще се завивам с него.
обещавам ти да не плача.