автор: Mandaluga

Родих се ретро,
с поглед назад към небето
и с гръб към синя планета.
Зареждам остроумно стрелите,
целя се винаги в сърцето
и мотивите подривно-скрити.
Но мога да стрелям само ретро -
мен пронизват проклетите.
Всички въпроси - към мен зададени,
всеки зов - навътре отправен.
Обърках посоките
в света-лабиринт.
Душата на топка
в слънчевия сплит.
Гори ме навътре огънят
и водата тече към извора.
Животът е ретроградно соло,
от себе си се раждам,
а всъщност умирам.