автор: joanna_vas

Глас, изгубен в себе си -
налива в чашата кристална
бездомността на хищника
изгубен в отчаяние,

а светлината лунна е мираж,
в която потопените ридания
се давят в кладенеца празен
на превъзмогнатото в нас

и в укротените въздишки,
завръщането е в съзнание -
неравностойна съпротива
на същности, разкрили се

неуловими като слово ...
Пътеката разделя се
на множество от избори,
а ние сме присътвието в тях

отпивайки горчивината си
и сладкото начало
на сребърния вкус
и аромат ... на диви кестени

докато питаме се - Бяхме ли
в разкъсаните вечери
покоя тих на мислите изгубени
съдържайки се като отговори...