Не искай да бъда
лятното слънце.
Провирах се дълго
през облаци сиви-
да се усмихнат
им дадох лъчите си.
Не чакай да бъда
разцъфнала вишна.
Слана поопали
подранилия цвят.
Каквото не смогна -
любов го обра.
И пролетен вятър
едва ли ще бъда -
наивно-безгрижен
го стигна студа.
В сърцето му свиреха
ледни кавали...
Послуша ги и... онемя.
Приеми ме -
преминал дъжд
в жадния юли.
Капка на твоята риза.
Приеми ме -
дъгата е близо