автор: mim

Аз тичам след вятъра, той ме ограби.
Измами ме, взе ми душата, сви ми сърцето.
Остави ме празна, сама, пренебрегната.
Остави ме, като пустиня без пясък сега съм,
като море без вълни, като нощ без звезди.
Това май не беше вяръра, който ме роши,
когато изляза без шапка навън.
Този вятър е много различен от другия.
Той навън не вилнее.
Бушува той и руши само в мойте гърди.
Разкъсва душата и разпилява без жал,
а после изчезва без следа да остави.
Оставя в мен само тръпка, копнеж и очакване.
Сърцето е по празно от всякога.
Любов не остана след вятъра.