автор: victo

Нейните обитатели заспиваха
след полунощ
и се събуждаха преди зазоряване,
заслушани тихо в тревожния глас
на кукумявка, вещаеща...
падане...
На сутринта обсъждаха чутото
с поредната горчива закуска,
но и в смеха им дори присъстваше
звука
на злакобната, страшната кУка..
Тези болни същества,
отслабнали от суеверие,
излекувани и силни в мечта,
но в нощната тъма
реално бяха преследвани
дори у дома от шума
на отмерващото кукумЯчене..
А в почивките между страха
си измисляха бялата лястовица,
очаквана от всеки в съня,
съзряна сама
единствено в лицето на любовта...