автор: mim

Аз дълго седя пред празния лист.
Писалката ми търпеливо чака.
Бушува в мене ураган.
Ураган от хиляди чувства,
от хиляди неизречени думи.
Чувствам ненавист,
но не закъснява безразличието,
а после любов, отчаяние
даже може би страх.
Една голяма неразплетима плетеница.
Искам да изкрщя, че обичам,
но нещо ме спира.
Искам всички да чуят че мразя.
Искам да кажа, че не разбирам.

Отново повярвах, отново сгреших.
Макар, че не исках да вярвам,
нещо в мен е повярвало
и пак ме е вкарало в оня тъмен тунел.
Очите м слепи, душата ми празна.
Сърцето ми бие за празни очи.

Спри този фарс, аз няма да плача.
От очите ми няма да бликнат сълзи.
Ще останат в мене дълбоко
да гасят оня страшния огън в сърцето.
Стига лъжи, аз знам ти не искаш да лъжеш,
но твоята истина много лъжливо звучи.
Аз ще забравя, и ти забрави.
Знам ти си забравил, и затова ме боли.