Разказвачът измисля.
Той изобщо не знае
колко шантави истини
все се пръкват накрая.
Колко глупави нощи
не запявам изобщо
и си знам - има още,
а пък ощето лошо.
Разказвачът измисля.
В тая приказка смешна
на вълкът му е писнало
грешни шапки да среща.
Принцът вещица търси.
(То аман от принцеси.)
А пък Палечка търси
все високи адреси.
Пепеляшка, разбира се,
със сто чифта пантофки -
сменя дом за квартира.
(Във двореца е кофти.)
Разказвачът... досеща се,
че от приказки всъщност
всяка нежност е грешка,
и че краят е мъжки.
Обосяват му думите.
Трънче влиза в петата.
Разказвачът е умен
и си знае - нататък
и без приказка може.
За какво да се лъже?
Изтънява му кожата,
става някак си тъжно...
Разказвачът... Разбирам го.
И му давам назаем
един ден за умиране,
куче дето да лае,
една песничка боса,
малко слънце за зимата.
А пък другото - после.
Все пак още ни има.