автор: ariel_b

Мостовете рухват
един по един
под краката ми.
Небето се срутва
под тежестта на звездите.
А ти ми разказваш приказки.
И ме караш да тичаме боси.
И по момчешки
ми дърпаш плитките.
С теб дъждът вали весело
и не плаче.
И в ръцете ти е уютно.
Ще намеря брод
и ще премина реката.
Но когато стигна
невредима до другия бряг,
където никой не ме чака,
как ще се смея без теб?
И как ще галя дъжда
без ръцете ти?