Чудесно е!
Но има нещо погрешно - мокрите листа не шумолят!
И от какво си била толкова развълнувана?
Или вече изреченията не започват с главни букви и дъжд се пише без "д" накрая?
а изреченията на живота не само че не започват с Главна буква, а дори и не започват, а продължават започнатото...
И знаеш ли...всъщност, докато си четях под крушата и притоплях склерозиралите мозъчни клетки с чашка кафе...погледът ми уморено се спираше
на онези НЕНАЗОВИМИ поражения, които градушката нанесе върху малката ми градинка.
И Дървото заплака...шумолейки с листата, в които беше пренощувала влагата на нощния дъжд...докато слънцето грижливо беше подсушило ГОРНИТЕ ЕТАЖИ...:)))
Всъщност си помислих, че понякога по следите от едно събитие узнаваме за неговото случване.
СЛЕДИ ОТ ДЪЖД
И ТО ГРАДУШКА...
Да...това обяснение си го бива...също и другото...че листата на черешите при Вазов....но да не занимавам...народа с ботаника и ронанистика. Художествената действителност се ражда в душата на човека и Ангар това чудесно г о знае...