автор: Amar

Слушай ме...
Тази вечер
ще се науча
да свиря на китара.
Ще стана поет.
Ще ти пея за бродени пътища,
разпънати от влюбени стъпки,
отиващи си.
За безлюдно ухание
на опустяло обичане,
сбъднато някога.
Вятърът го довява пред прага.
После небето заплаква
и го отмива.
Но аз ще ти пея за него.
А ти слушай...
запали си цигара,
зарови се в косите ми.
Вдишай ме.
И недей да тъжиш.
Не копней.
Тази песен не е за мен,
нито за теб, нито за нас.
За другиго пея.
За други души,
изпепелени от искане.
За други ръце,
изтлели в невъзможен копнеж.
Това не сме ние.
Други обичали са така.
Други са в преспи забрава заровени.
Не плачи.
И аз не плача.
Остави китарата,
целувана в пръстите ми,
да плаче за тях...