Аз си имам шарена кутия.
Неща безбройни тайно в нея крия.
Лексикони... пубертетски смешки.
Любовни обяснения... бележки.
Снимки сватбени... красиви булки...
Джвъчки разни... хиляди дрънкулки...
Има още счупени сърца.
Парчетата. Все още не събрани.
Болят. Като пречупени... крилца.
Превърнали съдбите в... гнили рани!
Стихове на... де е мойта фея?
Още ли за мене тя копнее?
Заряза ме... нелепа авантюра.
Болеше ме. Сега боли ме
Ех!
В кутията, събрала всички спомени,
влечуги дремят - хладни... там... заровени.
Отваряме и... в гърлото се впиват.
Очите... сЪлзите... докрай изпиват.