автор: samodiva_yana

Босите крака на Юни
зъзнат в белите ми сандали,
лятото е настинало
и кашля на облаци.
По душата ми се разлива тъга,
пъпли бавно като малка усойница
и търси къде да се скрие.

Диря си клепачите,
за да затворя света
и да заспя по таралеженски
до следващото лято...